Парченца.
Любовта ми илюстрира доколко
мога да се подведа от слабата сила
на една тънко изпитана болка,
когато моята душа тука я е открила.

Парченца.
Зрънца от нещо си, поето в мен,
прокълнато усещане и световъртежи.
Избухва в мене мелодия, стар рефрен,
завръщат се демони и скрити копнежи.

Парченцата се просмукват лесно,
отначало мислех, че пак става дума за теб.
А това, че се чувствам чудесно,
може би тук става дума за страничен ефект.

Парченца.
Не от сърцето ми, не от душата ми,
а сякаш паднали с топлия дъжд от небето.
Едничко дори да подсили крилата ми,
ще ми донесе волята да подсиля сърцето си.

Парченца.
Завладявайки мене, те просто абсорбират,
кожата ми се докосва до теб в някакъв сън.
Изглежда мечтите ми отново ще демонстрират,
доколко мога да те разпознаят там - навън.

Спирам, не мога да продължавам
да те взимам, сякаш си лекарство,
когато за теб се самонаранявам,
мисля, че болката не е опасна.
Подари ми твоите парченца и дай,
не, просто ми подари малко мигове.
Острата болка, която ще донесе рай
и леката усмивка, останала завинаги.

Парченцата се просмукват лесно,
отначало мислех, че пак става дума за теб.
А това, че се чувствам чудесно,
може би тук става дума за страничен ефект.