Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила
ума и бях ли оглупяла
или греда се бе вклинила
в окото ми, до дъно, цяла…?
Каква бе тази чудна болест,
че гледах в теб, но ослепяла?
Не виждах липсата на доблест,
душата твоя загрубяла,
браздите в тъмно оцветени…
Днес те поглеждам отрезняла,
в сърцето всичко е простено,
а аз съм просто… оцеляла!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени