Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата,
бях светулка и пролетен цвят в непристъпна гора,
пеперуда и стих, неуморна сестра на орлиците,
бях уютна и топла къщурка, дърво и скала.
Днес не зная сама как побрала съм толкова в себе си -
като в стара кутия, всеки образ е жив в паметта.
Помня малкия ключ за вратите на всичките ребуси,
зная верния път към звезди и човешки сърца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация