Хубава съм като слънцето!
Не ме поглеждай! – ще изгориш.
От мене вятър вее,
като то хладен гроб
и от тъмна нощ.
В душата ми птичка пее –
Ти не я пъди!
Сърцето ми в огън тлее –
И скоро ще се разтопи.
Че аз съм странница,
наречена от ранни младини.
На нови светове обречена.
И тъй не се сърди!
© Румяна Маринова Всички права запазени