"Страхувам се, че ще се побера
в дланта ти, страшно дълго недокосвана.
Страхувам се, че ще я прогоря,
ако поискаш в нея да ме носиш."
Елена Денева
Страхувам се, че ти си точно този,
за който съм мечтала, без да зная.
Как мрежата от чувства сложни,
растяща в мен, успя да разгадаеш?
Страхувам се, че всъщност ти хареса
обърканото, но усмихнато момиче,
което вътрешно мечтае да е поетеса,
а външно знае, че е трудна за обичане.
Страхувам се, че твоите очи,
когато опознаят мойта същност,
ще се извърнат тихо във страни.
(Изгубен мироглед не се завръща.)
Страхувам се. И с този страх
се борят вече дълго време в мене
предчувствието за очакван крах
и силното желание да си те взема.
Да бъда с теб, свалила всички маски,
които ми тежат и ме смаляват.
Които погледът ти, тихо като ласка,
една след друга смъква. И оставам
пред твоите очи напълно чиста,
тъй както с никой друг не съм успявала.
Единствен ти в живота ми поисках
да види в мен и ангела, и дявола.
Та, страх ме е, че след това очите ти
не ще привикнат с моите измерения.
Оттам нататък, вече знам - следите ти
единствено ще ми напомнят нашто време.
Така че знай - когато замълчавам,
ме плашат силно твоите добротетели
и чудната способност да ме разгадаваш.
...
Страхувам се, че ще се сбъднат редовете ми.
посветено
© Теди Всички права запазени
Един от малкото стойностни стихове на страницата.