2.06.2007 г., 9:07 ч.

Страшният ден 

  Поезия
492 0 3
Тъжна съм и самотна.
Плаче небето с мен.
Облаците са се навъсили греховно.
Нима дойде страшният ден?
Искам отново да се преродя:
в нова, по-силна жена.
Но нима ин може без своето ян?
Аз не мога без твоята топлина.
И е страшно да бъдеш зависим.
Да тупти сърцето ти и на другия в едно.
Но другото, ако спре и изстине,
какво ще правиш с твоята любов? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Предложения
: ??:??