2.06.2007 г., 9:07 ч.

Страшният ден 

  Поезия
476 0 3
Тъжна съм и самотна.
Плаче небето с мен.
Облаците са се навъсили греховно.
Нима дойде страшният ден?
Искам отново да се преродя:
в нова, по-силна жена.
Но нима ин може без своето ян?
Аз не мога без твоята топлина.
И е страшно да бъдеш зависим.
Да тупти сърцето ти и на другия в едно.
Но другото, ако спре и изстине,
какво ще правиш с твоята любов?
Нима може да се скита сама и без другар?
И ето и днес аз питам:
без мен би ли оцелял?
Но аз съм предана.
И сама ще дочакам новия ден.
Защото ти си човекът, който ориса ме:
да те обичам и ти да обичаш мен!

                                              "Сърцето има доводи, които разумът не познава" Паскал

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??