23.01.2014 г., 18:55 ч.

Страст 

  Поезия » Любовна
821 1 10

Води ме в неживяно измерение...
Изгубвай се, намирай ме, твори...
Душите ни копнеят съвкупление -
едно били са някога преди....

Отпивай времето, на бавни глътки.
Закачай мислите на бледата луна.
Усещаш ли, че ставаме безплътни?
Докосваш ме, а чувствам, че летя...

Самата ти си райската градина,
цъфтиш вълшебно и назряваш плод,
аз съм ти слънце, дъжд със нежна рима.
Отглеждаме си ябълки от Бог...

Реалността е сянката на птица,
политнала за вечност над света -
Вселената да хапнем като пица,
на стоп да хванем падаща звезда...

за двама бънджи в истинска наслада,
да скочим с нишката на лудостта...
във обичта свободно с мен да падаш –
да стегнем с дъх колана на страстта...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едно нещо не мога да разбера - защо аджеба някой ще "изпльосква" ей такава пародия на глупост, господин Никифоров, след такъв силен стих?
  • Именно.
  • kushel (Куш ): 24-01-2014г. 06:17
    Тоя Ангроник е царят на досадниците. Такова чудо не съм срещал никъде в нета. Баба ми, която се изразяваше много образно, положително щеше да каже за него - "Нахален като манастирска дървеница".


    Куш, ако имаше конкурс за най-смислен коментар, ти щеше да спечелиш!!!
  • !!!
  • Тоя Ангроник е царят на досадниците. Такова чудо не съм срещал никъде в нета. Баба ми, която се изразяваше много образно, положително щеше да каже за него - "Нахален като манастирска дървеница".
  • Димитре, ти сам се навираш там дето ти е мястото. Неусетно с всеки коментар все повече. И недей да ме учиш на уроци, дето ти ги преподават по скайпа. Пиша колкото мога и ми е кеф така. И така ще си пиша и занапред
  • Я колко си бил жаловит, не звучеше така, когато каза: "ще те завра в кучи гъз..." лицемерни ми путете, или си забравил...
    А що се отнася за стихото - смешно е меко казано, земи почети малко(така се обогатява езиковта култура на човек) че използваш иначе едни и същи думи в една и съща тема... и някой трябва да ти го каже... явно няма да е Ена, нито Ани... те са заети да ръкопляскат...под всичко и на всяка цена... От такива "Адмирации", вярвай ми, никой няма нужда...
  • Ена и Ани, благодаря ви! Хубава вечер ви желая!
    Димитре, жал ми е за теб. Господ да ти е на помощ!
  • Ужас! И под това недоразумение отново виждам коментар на въздесъщата ЕНА!
    Ясно, диспансера е наличен, явно аз нямам място в него... ама ще си шльопна едно стихче преди да си легна...

    МУХОЛОВКА
    Димитър Никифоров - argonyk
    ---------------------------------
    От новата си муза завладян
    (споходила го беше точно днес)
    наточи пачото перо Огнаян -
    изтъкнат в свойте мисли пуетес.

    Засука леко мазния мустак
    (със него мязаше на еродит)
    Потупа се по голия шкембак
    и си придаде пуетичен вид.

    Но баш когато зрееше мигът
    на славата от бъдещия стих
    (решил бе да римува път с безсмърт)
    една муха взриви покоя тих.

    И както бе с размерите на каца,
    изгледа я Огнян със поглед кос,
    а тя, нахалницата, взе че кацна
    върху червения му потен нос.

    Тогава вик раздра тапетите
    и се напука лампиона стар.
    Изтръпнаха дори пердетата -
    какъв ти пуетес - същински звяр!

    ...Тук спирам. Бе сцената зловеща -
    прободена от острото перо,
    зелената и зла муха лежеше
    с огромен дуп' под седмото ребро...

    Опомнил се от битката и стреса,
    под собственото си тегло изофка -
    разбрал бе най-накрая пуетеса -
    перото му е само мухоловка...
  • Браво!!!

    "Води ме в неживяно измерение...
    Изгубвай се, намирай ме, твори...
    Душите ни копнеят съвкупление -
    едно били са някога преди...."

    Красиво до сълзи!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
Предложения
: ??:??