Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5874
9.09.2021 г., 18:12 ч.

Страст 

  Поезия » Любовна
442 4 2

                        ...мене ме, мамо,  Змей либи ...

 

Сърцето ми бе влюбено в Живота...

 

Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли!
Душата ми се пръсна на парчета!

 

Не бих се приближила, та дори
на крачка от измамното ти тяло!
Смехът в ушите блъсна ме, изтри
последните ми мисли - излетяли.

 

Потънах с ужас в твоите очи...
усетих, как страстта ме завладява.
Безсилна бях, уплашена, нечиста,
но нямах сили да се защитавам!

 

От нашата греховна, луда страст
роди се омагьосано желание,
и бях готова, впита в твойта власт,
да изтърпя самотност и страдание.

 

Тъй дълго бе, че спомена загубих...
Забрави ти за моето сърце,
откраднато, когато беше влюбено,
сега превърнато в парченце лед.

 

Издебнах те 
и грабнах си сърцето.
В гърдите си го сложих да тупти
но любовта от него бе отнета -
далеч от мене вече беше ти.

 

Забрави ме... Но мен не ме боли,
че ти от мен сега си тъй далече.
Разбираш ли - най-много ме боли,
че аз не те обичам 
вече...

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е всъщност, Мария. Каквато и да е връзката, дали любов, или страст, когато сърцето ти вече е лед, тогава много боли. И не само за любовта между двама души. Когато не обичаш нещо, каквото и да е то, а си обичал, тогава светът е празен.
    Радвам се, че си разбрала посланието ми.
  • Изненада ме с поантата, Тони!👏В най-добрия смисъл, разбира се!💕

    "Забрави ме... .Но мен не ме боли,
    че ти от мен си вече тъй далече.
    Разбираш ли - най-много ме боли,
    че аз не те обичам.
    вече..." 👍😍🌹
Предложения
: ??:??