Как парят
устните ти,
жарят...
Насичат ми дъха
на пресекулки.
Море си ти,
а аз съм пяна,
задъхана
на твойте устни.
Ръцете ти - вълни
от нежност
разплитат
целия ми свят.
Заливат ме
с порои
от порочност
с магиите
на мъжката ти власт .
Брегът ми,
вик до вик,
потъва
в обятията
властни
на страстта.
Вземи ме,
шепна
и те моля,
теб - прилива на любовта...
© Евгения Тодорова Всички права запазени