Стрела

13.07.2007 г., 15:28 ч.

Поезия

622 0 2

В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен
откъсва думи и мълчание,
с поглед, невиждащ, смутен,
събужда нечие желание.
Разсипва някак безтегловно
на времето малките стъпки,
приспива цветето отровно,
притъпява нечии тръпки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стрела

Искате да прочетете повече?

Предложения