Когат` видях те във тълпата,
любовен лъч ме озари.
Разглеждайки те, без да искам,
видях две хубави очи.
Усмихнах се, а ти отвърна,
съдбовен знак в това прозрях,
Амур стрелата си побърза
да пусне в моята душа.
Улучи ме в сърцето право
и то към тебе полетя,
ала пиян ли бе, не зная,
пропусна с твоята стрела.
Увиснах сам, насред тълпата,
не мога, знай, да му простя,
че пуснал е на теб стрелата,
стрела на друг за любовта.
© Диана Бунева Всички права запазени