Сега съм само гола стриптизьорка.
Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.
Наоколо е леш - тълпата порка
с утайка във очите, с глад за страст.
Огъвам се във танц, шумят банкноти -
изгубили цвета си от ръце,
Джо Кокър продължава да боботи,
а ханшът ми- осморки да плете.
Кикотят се озъбени хиени,
надушват как душата ми хрипти -
с муцуни в мойта плът и мойте вени
ще бъркат, като спре да ме боли...
Танцувам като пламък. За последно.
Джо Кокър ме изпраща с мощен рев...
Най-после и перчемът ти се мерна,
да тръгваме от този стар кенеф...
© Гергана Иванова Всички права запазени
Гордо.