14.04.2023 г., 19:57 ч.
Строй
Под строй, но някак и встрани,
стои неделя –
събира всички бързи дни
и ги разделя.
Сред този яростен поток –
оттук-нататък,
ти дава сила за отскок,
но твърде кратък.
Омесил хляб, когато ти
с надежда скрита
повярваш, че си Бог почти
и сътворител,
ще видиш още преди мрак
да падне ничком,
че делникът се ражда пак.
И пак, че тича.
Това е кръговрат. Или
е центрофуга.
И вече питаш се дали
ще бъде друго.
Но в седмичния бързовей
денят последен
напомня – още си човек,
било и беден.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Елка! Весели празници!
-
Много ми хареса, Меги! Светли празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
денят последен
напомня – още си човек,
било и беден."
Този "седмичен бързовей" е чудесна находка. Замисли ме, Меги. Парадоксално бедността, от която всички мечтаят да се спасят, спасява душите ни, защото богатството е почти винаги свързано с Мамона.
Христос да е винаги в теб!