Дъждът сълзите ми разкрива

и тъжно пада  пепелта,

навред е влажно и студено

и роклята ми цапа се в калта.

Минава час, а аз стоя

и тихо плача със дъжда,

милувка нежна по устните ми е студът

и излива се в гръдта гореща,

а сълзите ми приспали са листата

и само тихият ветрец

в косите ми шепти,

шепти, че си заминал ти далеч

и чуждо е сърцето до гръдта ти,

забравил си за своя тих копнеж,

за момичето със устни като рози.