Аз си тръгнах от теб, ти дори не усети.
А сега си сломен, и си сам с ветровете.
Всички малки лъжи се превръщат в лавина.
И треперя от студ посред лятната зима.
Колко много любов пропиляхме нахалост!
Всичко има си край, но от днес не съм цяла.
С уморени очи се вглеждам във тебе.
И по всичко личи, че съм ти непотребна.
Тръгвам. Сбогом! Прости!Бе за мене вселена.
Всичко свърши, нали? Пито- платено!
© Здравка Маринова Всички права запазени