15.08.2024 г., 0:22 ч.  

Студ през август 

  Поезия » Любовна
133 0 2

Аз си тръгнах от теб, ти дори не усети.

А сега си сломен, и си сам с ветровете.

Всички малки лъжи се превръщат в лавина.

И треперя от студ посред лятната зима.

Колко много любов пропиляхме нахалост!

Всичко има си край, но от днес не съм цяла.

С уморени очи се вглеждам във тебе.

И по всичко личи, че съм ти непотребна.

Тръгвам. Сбогом! Прости!Бе за мене вселена.

Всичко свърши, нали? Пито- платено!

 

 

 

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога се случва и така.
  • Тъжно е, когато август стане зима за душата...
Предложения
: ??:??