Студен февруари...
Larghetto
Студен февруари
ни свари
сред град непознат
и с твоите пръсти
и гъсти
коси бях богат.
Съкровище мило,
измило
духа ми от смут,
с целувки – тих шепот,
с дъх – трепет
закрилях от студ.
Отново е зима
и кима
с висулки капчук.
Ръцете ти бледи
са ледни,
но топли ги друг.
© Тошко Всички права запазени