... Студена...
Студено е и теб те няма,
а как ме топлеше преди в студа?!
Сега от този студ сърцето ми е камък!
И можеш само ти да сгрееш и плътта!!!
Къде си ти? Къде е топлината,
с която в мен запали любовта?!
Не знам къде си! Тук има само студ и вятър,
довял студа във моята душа!
И как така реши да си заминеш?!
Да ме оставиш с ледено сърце?!
Да позволиш студът да ме превземе?!
Да сложи маска ледена на моето лице?!
Забравих как звучи смехът ми!
А някога се смеех от сърце!
Щастлива бях! Ти топлеше съня ми!
Най-хубавите сънища сънувах... бях като дете!
© Марияна Ангелова Всички права запазени