От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата.
Вчера щастие ме преследваше, днеска ме плени тъгата.
Вчера весел мях залива ме, а днес съм с тишината.
Днеска младостта ме обладава, вдругиден и тя ще ми избяга!
Но аз не се страхувам, ще се науча да живея с тях.
Ще свикна да тъгувам, ще забравя онзи смях.
От зимата по-студена със сърце по-твърдо от леда,
С душа преуморена от лъжите на света ...