Целувай нежно ти мойте очи,
в тях са рани, болки и мечти!
Целувай и нека, и нека боли,
сърцето, което с лъжи ти разби!
Целувай, пращам ти мойте сълзи
и нека с тях се ти утеши!
Целувай и всичко си припомни, това,
което ми причини!
Болката си пращам, ти приеми
да усетиш колко много боли!
Да обичаш някой от душа и сърце,
а с ненавист да ти се връща с пълни ръце!
© Кристина Аврамова Всички права запазени