Студено е...
някъде във здрача
дочувам музиката на нощта,
опитвам с всички сили да не плача,
а искам в тишината да крещя...
Простряла длани, търсещи напред,
разкъсвам се да хвана топлината,
останала на прага ми от теб,
изгубил се там някъде, в тъмата.
Не чакай да се върнеш, да те моля:
дори да страдам гърлото ще стискам,
душата си напълно ще оголя,
ще съм безмълвна... даже да те искам...
© Зл Павлова Всички права запазени