Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето.
Думите сами накъсано плетат
една пустинна мрежа от
пясъчна мъгла,
студено е и вечерта притихва,
като безропотна и синя в мен тъга.
Поръчвам си във сънищата слънце,
поръчвам си и още... ...