Студено е.
От хладната пресметливост на чувствата ти,
несигурни постъпки, думи, жестове,
от хилядите мигове пропуснати,
докосвания нежни, но пресметнати.
Студено е.
От сивотата празна във очите ти,
отнесените погледи - зад мене някъде,
от стиснатите устни, предпочитащи
безмълвност пред целувки до припадане.
Студено е.
Не искаш ли да стоплиш дните ми?
Сърцето ми желае те до пръсване.
Не виждаш ли - съдбите ни преплитат се
и се завързват здраво, няма късане.
Студено е.
Ела да ме постоплиш, да се сгуша,
да видиш колко топло е сърцето ми,
да върнеш пак усмивка на лицето ми
и да притихна в тебе кротка и послушна.
© Мая Попова Всички права запазени