Ти тръгваш. Подавам ти ръка.
И тръпнеш. Дали е от студа?
Зима е. И вън, и вътре в душите.
Вали. Студът сковава ни сълзите.
Обречени! - но има хиляди значения.
Обречен е и клоунът на забавления.
Играта си играем. По-добри.
И се молим да не знаем, че боли.
Шумят ушите. Думи заличават.
Остават дните да преследват края.
Вселената от неизречени полиби
взривява се на малки срички.
Студът приятел е сега - обезболява.
Като отрова е - нас двамата спасява.
Колкото сме по-далеч, по-силен той.
С всяка стъпка. Леден меч. Покой.
Върви, Ромео! Зимата вилнее. Нека!
Душите прави бели. Раздялата по-лека.
Върви! Не се обръщай! Всичко ще белее...
И що остана, с белотата ще се слее.
© Даниела Всички права запазени