Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини,
тихо нашепва клетви измислени.
Скупчени писъци само преглътнати
мисли на свитъци. Скулите хлътнали,
сгърчени вежди и бяло на темето...
Неми надежди да връщаме времето.
Вдлъбнати рани, изпъкнали вени...
Нерви съдрани в калъп уловени.
Хора прозрачни, до болка познати,
лоши, невзрачни, неосъзнати...
В свят – безнадеждност търсим утеха,
обич и нежност в стъклена дреха...