Стъклена прозрачност
Стъклена прозрачност – страх.
Маска по лицето ти – тъга.
Нещо в теб прекършено е – прах.
Пръстите на тъгата забиват се сега.
В утрото – мракът се ражда.
Не искам черно ветрило и път.
Нощите са пълни с кошмара.
Цветя си ти и разложена плът.
© Марина Петрова Всички права запазени