Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз
Тя пътуваше безспирно
И никой никога не я спря
Никъде не бе тя желана
Навсякъде я гледаха с омраза
Причината за това им отношение
Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение
Очите й стъклени са,
Те отразяват на хората грозната душа
Затова е тяхната омраза
А тя се чуди кой така я наказа
Да, това момиче съм аз
Но и ти, и тя, и той.
И никога няма да намерим ние покой
Да, това сме ние, това сте вие, това са те.
Моля, не убивайте това невинно дете!
© Proletina Palova Всички права запазени