25.02.2018 г., 10:05 ч.

Стъклени очи (оригинал) 

  Поезия
550 0 0

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз

Тя пътуваше безспирно

И никой никога не я спря

Никъде не бе тя желана

Навсякъде я гледаха с омраза

Причината за това им отношение

Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение

Очите й стъклени са,

Те отразяват на хората грозната душа

Затова е тяхната омраза

А тя се чуди кой така я наказа

Да, това момиче съм аз

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой

Да, това сме ние, това сте вие, това са те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

© Proletina Palova Всички права запазени

Това е същото стихотворение като предното, но не редактирано. Моля ви да изразите мнението си, много е важно за мен да знам коя версия ви харесва повече :) 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??