Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете.
Вятъра от тях сече
красиво отражение.
За съжаление.
Душата, стъкленото цвете
Беса безмилостно помете
отвъд тези брегове, далече.
Там където тихото сияние ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация