Ще се отлепя от земята,
по паяжината, която оплетох сам от лъчите,
от светлините на града и светулките,
от вялата светлина
на вече загубилите символичната си сила звезди,
от просветващите прозорци
и проблясващите фарове,
от примигващите светофари
и от свещта, която запали и още трепти пред очите ми.
Ще оплета стълбица за своя призрак
и той ще се изкачи
до онази сфера, където сме заедно...

Ще се оплета от небесата,
разпуснали косите си над нас
и свод по свод ще преминавам, загърната
в одеждите си бели
и ще те чувам като песен на щурците
в поляните, окъпани с цветя,
в гори от папрати и в лесовете непрогледни
сред пламнали огньове,
сред кладите димящи,
докато бавно се изкачвам по стълбицата
до онази сфера, където ще сме заедно...
опазили последната надежда
в сърцето, като слово...