3.11.2011 г., 6:42 ч.

Стълба от небето 

  Поезия
623 0 4

 

 

Стълба от небето

Не е стълба.

Две въжета спуснати са от небето.

Били са крила на птица със избодени зеници.

Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти.

Скита наранена тя. През деня и през нощта

търси себе си, където прът заседнал е в сърцето.

 

Ако можеш, извади го - със ръце не го достигам.

Мислите ми пречистù - във съня ми тя лети...

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??