Стъпка

3.10.2016 г., 17:37 ч.

Поезия

464 2 4

Нашепваш ми за тайнствени вселени,
топят се странни слънчогледи,
препускам с изгрева на запад.
Слънцето чака да стане луна...
Минава някой да я вземе,
на сянка сивичко се смея
и падам в малка следа.
Откъсваш росни стръкове,
разлистваш дънерите на живота ми
и бръмбар в топли кръгчета
в букет по мен се разхожда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стъпка

Искате да прочетете повече?

Предложения