Побелели като тебеширена дъска,
стълбите на входа си говорят
за стъпките, потънали в снега...
За различни хора спорят.
Минала с мирис на семейство,
като ехо се дочува вечерта,
поотупала праха на спомени
се изнизва бавно към нощта.
Все по-редки са спокойните
плътно-сигурни следи...
Бързо преминават шумове
от рязко спиращи коли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация