8.05.2008 г., 15:55 ч.

Стъпки 

  Поезия
663 0 8

Стъпки


Пак онези тежки стъпки

по тавана ми...

Звездите ли по покрива

пристъпват?

Или пак познайницата самота,

която всяка нощ в очите

от сълзите ми стъкмява

си постеля?!

И в зениците ми скрива

тайната на своите кошмари,

а в душата - болката си

по отминали раздели?!

А сутрин със зората си отива.

Вампир на чувства е и

мрази светлината...

Тя винаги оставя

кървави постелите

и хаос на прага пред вратата.

За спомен...

© Истинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??