Стъпки в утринта

(Догадките на пясъчния Шерлок Холмс )

Тихо  утро – ранен лек повей.

Съсък морски във ухото нежно щипе.

Звук  шиптящ от пясъка се сипе,

нещо там във ляво се белей!

Низ от стъпки снощни в мокрото стоят...  

Водят към обърнатата лодка...

и около нея сякаш се роят.

... това са две, а не една походка.

Първо стъпки в две редици.

После там са към морето с пръсти.

Там  едните  са на палци единици,

а  другите са на пети...          

Леки тука са едните - като на птици.

Тук пък хаос е от следи гъсти.

Тука вече смесени са всички.

Тук стъпките едни ги няма,

но другите дълбоки са за двама.

Тука  пак са във редички.

Тук странно - следи от четири крака...

и длани, разположени в позиция пряка.

Тука едната длан е въздълбока...

Ха! По средата със следи от  устни...

Едните в поза за целувка,

 а другите в усмивка от щастие широка.

Дали после песъчинките са вкусни?

Тук стъпката една...

 е със кафяво водорасло за коса,

а тази малката до нея,

с водорасли две зелени, като за крила на фея.

Жалко,  изгуби се следата от походката!

Мисли, Уотсън!  Мисли!

Амиииии?!?

Къде ли изгуби се походката?

А кой ли в утринта...  спи там...  под шепата на лодката?

Не сме аз и ти?

Кажи, Уотсън – нали?