дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак
на тежки облаци
тавана пълен
с детски спомени
отключвам тихо
и втурвам се
като порой
назад във времето
и оживяват лесно
сенките забравени
на дни отминали
и няма пепел или дим
от огъня на любовта:
а само прашинки
златни несъмнено
прилепват плахо
върху вещи скъпи
отдавна изоставени
© Енчо Всички права запазени