11.12.2022 г., 0:34 ч.

Сублимация на мъжките идеали 

  Поезия
5.0 / 1
655 2 0
За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ
от гласа на човешката похот.
Аз, поетът, навярно съм лош
и пропадам в словесния грохот.
През вселени от женски тела –
бяло цвете в горяла градина,
се завихрям в копнежни слова
и утихвам пред тиха камина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...
  • Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...
  • ... нещо май ти липсва. И личи си: - в уискито „за твоя сметка” пак; - в мисълта за пух и белезници;...

Още произведения »