Човек се ражда в изборите пътни.
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е
и често пъти бива хвърлен в нищото.
И може би наградите са просто заем -
а с лихвите си плаща скъпо питото.
И питото - платено е със болката
на грешките, които стават минало.
А времето крещи на невъзможното
изтляло и възкръснало във днешното.
И в днешното остава само белегът
на его, кръвнало във своя празник -
от страстите, които Пътни знаци са.
А суетата се превръща в заник...
© МариЯ Всички права запазени