Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда,
стене кипящо венозният пулс.
Мирис на мускус с неистова жажда
струните реже на черния блус.
Няма прелюдия. Няма забрани.
Ирационален сладостен миг.
... люлее се болка в звук на камбани
с вопъл на есен в задъхан суинг.
По-дълга от нощ косата ми пада
в дланите мъжки на щедри вълни.
Стенат очите му – синя награда –
Боже, как може страстта да боли...
Жени Иванова,
идеята: "Воините на Посейдон", Алиса Дей
© Jasmin Всички права запазени