Хаплив език, душата люта!
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения.
Все за истината надава вой.
Ако лъжата имаше визия,
то той ще е неин супер герой!
Днес е чиновник, утре министър.
Бавно, но славно катери върха.
Записва другарчета в своя регистър
и кой ще му ближе сервилно гъза.
Така в наше време се става велик.
Пътят е много нелек и опасен.
До вчера си бил напълно безлик,
а днес за всички значим и компасен.
© Росица Димова Всички права запазени