17.03.2020 г., 20:17 ч.

Сушаво 

  Поезия
412 0 1

Когато пресъхна,
по спечената ми глина-душа
ще пробягат змийчета,
ще се мушнат дълбоко, дълбоко, така
че не ще ги намериш;
под езика им ще е скрита
капка любов
с твойто име, превърната в камъче.

 

Когато пресъхна, това ще е страх
да не ме изоставиш.

 

Когато пресъхна, това ще е грях,
че съм те забравила.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??