Сватбата
И ето пристигам тържествено светла!
Прегърнала в себе си цяла вселена.
Не стъпвам, а нещо ме кара да литна
над земните страсти, в природата китна.
Луната не бърза сега да залезе
и слънцето сочи тя мълчаливо,
а то я поглежда разтворено цяло.
По млечна пътека се плъзва във бяло.
Тържествено бяла, за тебе изгряла,
ме грабваш и носиш на сигурни длани...
С нас сватбена песен запява Небето,
а в мене дълбоко приглася сърцето...
Вселената моя край теб се обвива.
Усещам дъхът ти как в мене се влива.
© Стойна Димова Всички права запазени