Сватбен ден
Пак отиваш ти при нея,
но този път завинаги оставаш там.
Венчален пръстен, камбаните да пеят -
щастлив ли си - не искам и да знам.
Бяла рокля, перфектната усмивка,
тежък грим и музика красива.
Тъжно гледам нейните извивки -
на нейно място щях да съм щастлива.
Пристъпваш бавно - усещам как ме гледаш -
сърцето бие лудо, спомняш си, нали?
Недей ме гледа, че повече ще страдаш,
за теб ще скрия горчивите сълзи.
И камбаните пак тържествено забиват,
и Господ казва, че празник уж е днес,
когато две сърца в едничко се събират,
било прекрасна и щастлива вест.
На празника присъствам, но искам да заплача,
загубих всичко свято аз за миг.
След тежкото ти "да" назаде аз закрачвам -
сълзи напират, душата стене с вик.
И тръгна ти завинаги със нея -
не се обръщай отново ти към мен.
Камбаните църковни за тебе днес ще пеят -
за щастието твое, за твоя сватбен ден...
© Някоя Всички права запазени
Поздрав за стиха!