В сърцето ми отдавна има свещ,

много дълго време огън не видяла…

Ще се намери ли някой с въглена горещ

да я запали, със светлината си бяла?

Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал,

дори той не помни кога буйно е горял…

Предсърдията и камерите са обвити

от мраз и лед, от черна лепкава печал.

Ела при мене и донеси ти пламък,

докосни свещта изсъхнала, студена.

Не ме е страх, запали я от двете й страни!

Може да боли - дори сигурно ще стена…

Но сладката болка, че съм жив и обичам

ще дойде вероятно от селенията на рая…

И нека свещта докрай, до атом се стопи

от огъня на любовта - най-сладката омая!

07.10.2022 г.