Една златиста обич есенно се листи.
Без думи, в слънчев ден, тихичко покълнва.
От мъжките очи, аз зная, ти е писнало...
От твойте, върху мен, денят ми е изпълнен.
Отлитнаха далеко бурните ми страсти.
Обичам те с очите, Безкрайна Светлина.
Поетът е Самотник, дори и сред Прекрасното.
Поетът е Поет, обича ли с Душа.
Какво че с всеки ден и всяка нова среща
наслада си откъсвам от твоя асмалък?!
Ти, моя малка тайна, ти, въгленче горещо,
за мен ли е отворен среднощният джамлък? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация