Свещникът на дядо
Гледам отсреща стария свещник.
Внезапно ми заговори.
С пламъче слабо. Тъжно и нямо.
Баба и дядо ги няма!
Прашният албум с трепет отворих.
И той ми проговори.
Свидната снимка! Само те- двама.
Мама и татко ги няма!
Мойте деца ще се завръщат
в бащината си къща.
Ще ми извикат да им отворя.
Аз няма да отговоря.
Да ги целуна, ще се завърнат.
Ще искат да ги прегърна.
Ще се спогледат. Само те- двама.
Ще разберат, че ме няма.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени