Свещта догаря
Когато утрото ме чака,
а нощта умира,
когато бурята сънят раздира,
сърцето своя път избира.
Без теб свещта догаря,
душата ми за тебе не гори.
Спомените трябва да изтрия,
да отнема твоите мечти...
Мрак светлина разкъсва,
хвърля своите лъчи...
Старата любов убих.
Ще ме забравиш. Нали?
Тиха е нощта отново,
щом при мене идваш ти...
Не можеш да ме видиш -
димът цигарен скрива моите очи.
Бляновете ме убиват,
отровата на любовта горчи.
За да не си отида,
сама остави ме ти!
Пуст е моят свят,
изгрев бурята прогони.
Отлетя сънят,
стон сърцето ми отрони.
© Лилия и Мирела Всички права запазени