Света ми ти докрай превзе
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен,
успях да сторя чудеса...
Сега от твоите слова
така съм звездно окрилена...
И нощем, дишайки едва,
целувам те, а след това
заспивам с нежност споделена...
Пред чувства в ласки разцъфтели ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация