В догонване на Слънцето
бодилчетата-сънища –
поемат към безбъдното.
Какво ли търсят…
Опорна точка?
Аромат на зряло?
Или…
отново стръмни просеки?!?
В лабиринт от пясъци –
песъчливи мисли…
А странно.
Много странно –
уединение –
на опустяла сцена –
вали на ситни глътки…
Музика.
Отломъци – подробности
от причудливи
самоти и тишини,
наситени с бурливи спомени…
Пустини от неистини –
безплодни
и безцветни същности,
преситеност
и сбъркани посоки…
А небесата сипят
Музика словесна
и ваят отпечатъци –
постигнати слънца.
Светилище,
Светилище в Душата ми.
© Донка Василева Всички права запазени