Светинята Васил Левски
Кой българин не знае за грозното февруарско бесило,
карловският Дякон до върховното геройство извисило!?
Tози монах, който калугерските одежди свалил
и за свободата на България живота си посветил.
Съвсем млад още взема решение масон да става,
в 8000 Легия от големия Гарибалди се научава,
на военни умения, изявява се като спортист отличен
и от съмишлениците си с Лъвското име е закичен!
От Нобел във Виена интелигентност и знания приел
и солидно подкован като боец, свободолюбив и смел,
Левски тръгва по градове и села революционни комитети да създава,
с Пламените си слова заспалия народ към борбеност да призовава!
Девет години при сурови условия, синеокият мъж и в летен ден,
прекосява Балкана, премръзнал, недоспал, уморен
с няколко маслинки и кораво коматче закътани в торбата
одухотворен от мисълта с мечтата за свободата!
Обходил всички краища на страната, винаги на път,
с несломимия дух на бунтар пристигнал в потаен кът,
„без дом, като сянка, отнякъде гонен, но всякъде приет“
цитирам слова от стихове на Вазов - нашият писател и поет!
И върху кръст, кама и револвер във клетва се вричат стотици,
от Апостола прегърнати, родолюбиви корави десници,
на интелигенти и отрудени, неуки селяци и той успява,
за свещеното дело силите им в едно да обединява!
От тайните си служби за заптиета навреме осведомен,
той вече е нагизден търговец, чужденец, всецяло преобразен,
друг път е черен въглищар, тръгнал с магаре от село на село
или пък изпечен турчин с фес на високото си чело.
Защото всички Балкански езици бил изучил,
турския перфектно владеел, а и от латинския понаучил,
с рецепти за лек на сполетелите го болежки
и не заздравяващата рана от перипетиите тежки.
Всеотдайно служиш на своя народ поруган,
Демонът на Османската империя е Великан,
изправен пред турския съд и за убийство обвинен,
Апостолът си остава неопетнен и непобеден,
че още от дълбока древност - чак от памтивека,
героическата смърт осветява величието на човека
и чрез всенародната любов, той продължава да живее,
а тук второ столетие трибагреникът свободно се вее!
В наше време известна англичанка от него вдъхновена,
написала е книга за личността му извисена!
Той, Левски по величие с никого е несравним,
Триединникът - в света единствен досега недостижим!
Нашият герой се издига до пиедестала най-висок
и на съвременния борец Че Гевара бил кумир - като Бог,
че близо до сърцето си той съхранявал неговия лик,
но куршум пронизан гърдите с портрета в злокобен миг!
А днес за Апостола на свободата ние песни пеем,
Пред всеотдайното му сърце се прекланяме, с него се гордеем!
На най-светлия човек като поставяме венец,
ние българите Васил Левски наричаме нашия светец!
© Анна Стратева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не съм човекът, който да го каже, но стихотворението е трудно четимо. Това е.
-
Съгласен съм с Веселин. Има грешки, например това: “от самишлиците е с Къвското име е закичен!”. Трябва да се препрочете и редактира преди публикуване.
Четено е за Левски, но понякога не е нужно да се споменава всичко прочетено дословно. Това не допринася за стойността на произведението. Според мен произведението има стойност главно за автора му. За Левски е писано много, всеки иска да изрази любовта си към него и признателността си към делото му. Но рядко някой казва нещо ново и стойностно. -
Стихотворение, написано с много емоция и патриотично чувство !!!
-
Граматически. Прочетете си внимателно произведението и ще ги забележите!
-
Г-н Христов, какви според Вас са грешките?
-
Идеята е прекрасна, но недоразвита и с много грешки. Затова сложих единица.
-
Написано със сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
