Поех те с дъх и те разпръснах из тялото си.
Напълних със тебе очите и бялото им
блесна
мълния, а тътенът с думите
„Тя е чудесна!!!” ме вкопчи здраво във тебе, така
неизвестна
бе таз обстановка
Не знаех къде съм, освен че съм в клопка
прекрасна,
плътта беше ясна, като лунната нощ,
сърцето разбиваше гръдният кош, като с
нож ръката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация