СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача.
Далеч от врявата и суетата,
от скърцане на нервните спирачки,
бледнее паметта ми – неопята.
Страхът ли спира смелите ми крачки –
уюта си досаден да напусна
и да се спусна в голата кория,
където нощем духове изкусно ...